Трифонов ден
Най-ранният пролетен обичай, шумно отбелязван от българите е Трифоновден, Трифон Зарезан /14 февруари/. Денят, в който лозите “проплакват” е в чест на лозата и на самите лозари. Пременени, снабдени с приготвен кравай, бъклица с вино, съдинка с ракия и гозби, стопаните отиват на лозето и отрязват пръчките на една от лозите. Орязаните места се поливат с вино и ракия, за да се роди повече и по-хубаво грозде.Преди зарязването свещеникът извършва общ водосвет за здраве и плодородие. Отиването до лозята представлява весело шествие, водено от избрания цар на лозята – опитен лозар и честен стопанин, възкачен на кон и коронован с венец от лозови пръчки. В дома си “царят” устройва угощение в благодарнаст на оказаната му чест. Избирането и оставката му са били винаги много шумни и тържествени, подсигурени с много съдинки вино и неспирни наздравици.
Баба Марта /1 март/ Старите българи са вярвали, че със събуждането на Природата са се пробуждали и злите сили. За справяне с лошотията се е използвал червеният и белият цвят. На първи март къщата е осъмвала закичена с мартеници. Най-старата стопанка е усуквала бяла и червена вълна на краченцата на малките дечица, в плитките на момите и на ръцете на момците преди да изгрее Слънцето, да са бели и червени през цялата година. Мартеница се е връзвала и на портата, на малките животни и на всички овощни дръвчета в стопанството. Белият цвят за старите българи е символ на дълголетие, а червеният прогонва болестите и носи здраве и сила. От тези времена се ражда и най-типичният образ на мартеницата – Пижо и Пенда, малкото бяло момченце и червено момиченце, предвестници на Пролетта. Мартениците се свалят по посока на Слънцето при появата на щъркел, лястовичка, или цъфнало дръвче. След това се слагат под камък или се закичват овошките в градината.
Сирница С този празник българите означават седмицата между двете заговявания преди Великия пост. Нарича се така, защото през тази седмица Църквата позволява да се ядат само млечни и яйчни ястия от т.нар. блажни храни. Седмицата завършва в неделя с народния празник Заговезни, когато за последно се ядат блажни храни преди Великия пост. Вечерта се палят огньове, на които се събира цялото село и се устройват игри. Огънят се прескача за здраве от по-смелите. Освен огньовете, в много краища на България се правят и големи факли от слама, които се разгарят буйно при разиграването с тях. Вечерта цялото семейство се събира и преди да се седне на празничната трапеза, всеки член на семейството иска прошка от останалите, за направените грешки през годината. Спазва се определен ред – първи искат прошка децата от своите родителите с думата “Прощавай!”. Истинско веселие настава при завършека на вечерята с хамкането на халвата. Тя се връзва на един конец и всички деца сядат около нея. Борбата започва със залюляването на парчето халва, което трябва да се захапе с уста. Детето, което първо улови парчето е победител.
Тодоровден / първата събота на великденския пост/ Наричат го още Конски великден, защото на този ден се месят краваи в чест на конете. След като краваят се приготви, най-често във формата на подкова или конче, се занася в църквата да се освети и след това се раздава из селото. Към обяд се устройва надпрепускане с коне, мулета и магарета.
Кукерски обичаи Най-динамичният и колоритен български обичай са кукерските игри, които се правят 50 дни преди Великден. Те се пренасят във времето от средновековието до днес, за да се борят със злото събуждащо се рано на пролет. В началото на Великденските пости, след Сирни неделя, селата се огласяват от танците и игрите на кукерите. Кукер може да бъде само мъж , ерген или млад женен мъж, физически здрав и много як, който може да носи тежкия костюм. Маските на кукерите са задължително от кози и овчи кожи. Те изобразяват страшни животни или грозни и уродливи човешки лица имащи за задача да изплашат и прогонят злите духове. Често мъжете са облечени в женски сукмани и фусти, като са наметнати с шарени пубери. Задължително в едната си ръка държат дървена сабя – топуз, удебелена тояга в единия край или овчарска тояга. Звънците са най-важният реквизит от костюма на кукерите – от малки медни звънчета и се стигне до големи хлопки и чанове. С тях те шумно огласят цялото село от изгрев до залез Слънце в неспирни танци и игри по улиците на селото. В някои райони на България се избира кукерски цар който води шествието. Неговата “свита” се състои от преоблечени в дрипи момчета, които го пазат със сопи и тояжки. Най-чаканата част от празника е обхожденето на селото от къщите и влизането във всяка къща. Смятало се е,че те носят благополучие и плодородие с влизането си в дома. Пожелавайки здраве и берекет през годината, те биват дарявани от стопаните с различни дарове. Празника завършва със заключителните кукерски игри на селския площад
Великден Най-светлият пролетен празник е Великден, свързан с Възкресение Христово. Цялата страстна седмица преди Възкресението е свързана с много църковни ритуали, които следват пътя на Христос от Голгота до Безсмъртието. На Велики Четвъртък, когато Христос носи Кръста си - се боядисват яйца в червен цвят и се приготвят великденски краваи. Те се раздават на близки и приятели за здраве в деня на празника. На Великден свършва 45 дневният пост и за първи път може да се ядат блажни храни. Семейството се събира на празнична трапеза, като се устройват борби за най-здраво яйце: чието яйце излезе най-здраво, той ще е най–силен през годината.
Нестинарство Митичната игра с огъня омагьосва и пленява, като разпалва душата в деня на св. Константин и Елена. Преди обаче танцът на жаравата да омая събралите се от няколко села люде, е необходима голяма подготовка за празника. Всяко нестинарско село си има главен нестинар, който е най-грижливият относно обичая и най-често прихващан и играещ на огъня. Денят преди сбора, на селският площад се подготвя огромен огън.Той бива запалван щом се смрачи и цялото село се е насъбрало около него. Щом дървата изгорят, жаравата се разстила в кръг. Тъпан и гайда огласят в миг околността. Под звуците на божествената музика нестинарите биват прихванати и смело започват да танцуват боси върху жаравата, държейки иконата на св. Константин. Те знаят, че светецът дава сили за издръжливост в огъня, по което се съди за благоволението му и за праведността или грешността на нестинаря.
Еньовден / 24 юни / Денят на рождеството на св.Йоан Кръстител – 24 юни е свързан с представите на българите за промените в Природата. Смята се, че в утрото на празника Слънцето се преобръщало три пъти и се връщало назад, и заради това изгрява по-късно. Обичаят е свързан с различни гадания и всеобщо бране на билки, които се смятало, че в този ден имат магична сила. Набраните на Еньовден билки са с най-лековита сила и затова цялото село дружно отива да събере лековити треви на празника. Събраните билки се връзват на букет – Еньова китка, и се слагат да съхнат, за да служат през цялата година за лекарства.
С Еньовден е свързан и друг обичай наречен Еньова буля. Денят е чакан с нетърпение от момите, които имат прилегнал на сърцето момък и желаят да се вземат с него. В навечерието на празника момите слагат в менче пълно с “мълчана” вода наречените си китки, с вързан на тях пръстен или друг накит. Съдът се покрива с престилка , заключва се с катинар и се оставя да пренощува под звездите, задължително до розов храст. На сутринта булята - избрано от селото невръстно момиченце, в присъствието на мъже и жени изважда китката, която първа хване с ръка. Момата, чиято китка е извадена ще се омъжи най-скоро. Според китката, старите жени са гадаели какъв ще е младоженецът.
