Добруджа Фолклор
Добруджа заема североизточната част на България – на север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от Северняшката фолклорна област. Безкрайните поля с полюшващи се житни класове, вдъхновяващи изгреви и залези, са повлияли в изключителна степен на песните и танците в тази фолклорна област.
В Добруджа се срещат два стила – тракийския и балканджийския, които постепенно се вливат в дълбоките слоеве на доста древните местни традиции. Най – характерни за този край са и богато орнаментираните жетварски песни, с които добруджанецът издига в култ земята и нейното плодородие.
Специфично за Добруджанския край е създаването на нов, но характерен само за този регион инструментален стил, изпълняван на гъдулка, кавал и гайда. Особено прочути са добруджанските танцови мелодии “ръки”, “сборени”, “ръченица” и др. Трябва да се отбележи и влиянието на съседна Румъния в българския инструментален фолклорен стил по тези земи. Добруджанските танци се отличават с настроение, свободно от скованост тяло, с участие в играта на ръцете и раменете. Играе се в умерено темпо, с прикляквания, леко наведено назад тяло.
Добруджанските игри на хора са затворени, в полукръг или в права ръченица. Мъжете играят в права редица, а когато хората са смесени те са в кръг или полукръг. Добруджанецът обича да играе и “по сами” – солово, например “ръченикът” се изпълнява групово, но като че ли от отделни солисти. По известни хора са “Сборения”, “Ръка”, “Данец, “Буенец”, “Пайдушко”, “Сей, сей боб”, “Бръсни цървул” и др.
Severniashki Folklor
Подобно на Добруджанската фолклорна област тук също музикалният фолклор представлява смесица от фолклора на другите области, поради преселването на големи групи българи преди Освобождението през 1878г.
Страхувайки се от турските разбойници, които особено при упадъка на Османската империя се увеличават значително, големи групи от българско население забягва в планините и около тях. Така населението от Дунавската равнина се насочва към Балкана.
След Освобождението хората поемат обратния път към полето, където заедно със старото, местно население тръгват и големи групи преселници от Тракия. Населението се смесва – смесват се и музикалните стилове.
Въпреки това при едно по-внимателно изследване се откриват и някои типични за северняшкия музикален бит белези – такива са например несвойствените за другите области старинни сватбарски песни или жетварски песни с оригинални провиквания.
Пирин Фолклор
Пирин планина те пленява с неустоимият си чар и непредсказуемост. Такива са и пиринските песни – постоянно изненадващи те, неподлежащи на обработка и нестихващи. Хората в Пиринския край са взели борбения си дух и необятна душевност от планината и са ги вплели в песните и танците си.
Народната песен в Пиринския край е твърде разнообразна, защото тук са ставали големи преселвания, най-вече от Драма, Сяр, Демирхисар и др. Най-обичаните песни в този край са жетварските – и “седешки” песни, като последните са свързани със седенките и задяванията на младите помежду си. Те са изключително игриви и весели песни, от които лъха остроумие и хумор.
Старите пирински песни са на типичен пирински диалект – западно българско наречие, като са съхранили изчезнали диалекти форми и звукосъчетания. В този край липсват богато орнаментираните бавни песни, а се срещат особен род по-резки извивки, които придават стегнат характер на бавните песни изпълнени с хълцания и разтрисане.
Танците на Пиринска област са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Женските танци се играят най-често на песен и то в умерено темпо. Тези хора се развиват в кръг, полукръг, права редица и поединично. Мъжките танци са в по-бързо темпо като движенията им са високи, с подскоци, притичване и пружиниране. Бавните танци са с характерни леки стъпки, остри сечения, придружени с паузи, които броят няколко такта, въртения, коленичене и навеждане на тялото. Тези движения са наситени с много чувство, мъжественост и пластика. Типично тук е “Македонското хоро” в такт 8/8
Родопски Фолклор
Родопа планина те обгръща с дебелите си сянки и магическа музика. Чуйте я!
Родопската музика е пропита с болката и мъката на най-изстрадалото българско население през годините на робството. Песните са бавни без размер, пропити с чувственост и мистичност. Пеенето в родопския край е присъщо както за мъжете така и за жените. Жените пеят полузакрито, с нежно тонообразуване, докато у мъжете преобладават ниските гласове – баритон и бас. При родопските песни липсват жетварските, тъй като на жените им е било забранено да пеят на нивата.
Най-прочуствени в родопския край са сватбарските, които са имали изключително важно място в сватбения ритуал. Музикалните инструменти, които звучат в Родопите са малко – гайда (каба), тамбура, кавал.
Родопите се огласят от типичната за този район “каба” (ниска) гайда, която има по-дълго ручило, издаващо нисък, протяжен, матов тон. В далечината се чуват и медните овчарски звънци – чанове, каращи те да забравиш за времето и измерението.
Хората на родопчани са плавни с подчертани твърди стъпки. Кляканията и колениченията съпровождат бавните родопски хора, огласяни от силни възгласи. Мъжете играят по-свободно и с широки стъпки, а жените играят в затворен кръг, като танцьорките са плътно наредени една до друга.
Тракийски Фолклор
Тракийската низина ни пленява с нейната необятност и простор. Такава е и песента в тази фолклорна област ,простираща се от Стара планина чак до бреговете на Черно море. Към тази област, от Пазарджик на изток, влизат и много селища от източните склонове на Родопите. Затова може да се каже, че това е най-голямата фолклорна област в България. Красива е народната музика на Тракия, с богат и разнообразен музикален фолклор.
От песните лъха спокойствие и красота, в мелодиите - нежността на медните й кавали. За тракийската област е характерно едногласното пеене, с богато орнаментирани бавни песни. Предимно пеят жените, като песента е открита, силна и естествена. Репертоарът от песни е много богат - от обредни до епични. Най – характерното за стила на пеене в тази фолклорна област е отпяването, което се среща във всички жанрове. Най-общо песните могат да се разделят на два типа – хороводни и обредни , и бавни - песни за трапеза и седянка.
В Тракия коледарския обичай е най-широко застъпен и песните, свързани с него са изключително поетични, разнообразни по тематика, строеж и мелодия. Тук коледарската песен е енергична, бодра, жизнерадостна.
Кавалът е неизменно свързан с тракийската песен, като много от орнаментите в бавните песни са буквално пренесени от кавалджийските мелодии. Освен “любимият” народен инструмент – кавала – в Тракия се срещат и други, типични за този край инструменти – гайда (джура – висока) и по-рядко гъдулка.
Тракийският инструментален стил е уникален по своя характер – с богато орнаментирани, бавни мелодии в развити музикални форми със специфичен музикален заряд “колена” (предложения, мелодични редици).
Танците на тракийците са весели и жизнерадостни. В отделни райони на тази област се срещат типични за други региони танци, като резултат на влияния от съседните на нея фолклорни области.
В западно тракийските райони са характерни танците, от типа на “кривите “ хора, повлияни от шопските и пиринските мелодии. Източно-тракийските хора пък са специфични в т.нар. движение - “трополи”, което се изпълнява само от мъже и е изключително със своята плавност и тържественост
Шопски Фолклор
По нрав, темперамент и език до голяма степен, както и по народните си обичаи, шопите са доста различни от тракийците. Техният музикален фолклор се различава и от този на другите заобикалящи ги области.
Шеговитият, с буен темперамент, духовит и находчив шоп е създал музикален фолклор, който отговаря на тези му качества. Той не е особено богат на емоции и мелодика, но ни впечатлява със своята находчивост и изобретателност.
Шопските песни обхващат всички жанрове – старинни, седенкарски, трапезни и особено жетварски песни, които са на един или два гласа. Най-раздвижените с богата орнаментика са речитативните шопски песни. Те са едногласни, волни, започващи с богато възклицание – подготовка за слушателя, последвано от низходящо движение. Песента завършва обикновено с подобни на началните възклицания с богата орнаментика.
Отличителен белег на стила на шопските танци е тъй нареченото “натрисане” (трептене на тялото от кръста нагоре, особено в раменете), както и остротата, с която се изпълняват движенията. Основните движения са ситни, дребни и са съсредоточени в краката, а действителните – командните движения са едри, високи, широки и в тях взема участие тялото.
Играта на шопа е лека, жива, сякаш той не стъпва на земята. Танците на шопите се придружават с мъжествено и енергично “ха-а-а”, “и-и-и” или с ръмжене, говорене, с което се подчертава някоя сложна танцова комбинация.
Шопските хора са предимно сключените, водени хора, хора на “леса”. Срещат се много и най-различни танцови комбинации: “Ситно мъжко” хоро в 2/4, “Четворно” в 7/16 ІІ вид, “Йове” в 7/16 + 11/16, “Лиле, лиле” в 9/16, “Дилмано, Дилберо” в 8/16 и др.
Едни от най-разпространените народни инструменти в Шопския край са дудука, гъдулката, гайдата и кавала.
В Добруджа се срещат два стила – тракийския и балканджийския, които постепенно се вливат в дълбоките слоеве на доста древните местни традиции. Най – характерни за този край са и богато орнаментираните жетварски песни, с които добруджанецът издига в култ земята и нейното плодородие.
Специфично за Добруджанския край е създаването на нов, но характерен само за този регион инструментален стил, изпълняван на гъдулка, кавал и гайда. Особено прочути са добруджанските танцови мелодии “ръки”, “сборени”, “ръченица” и др. Трябва да се отбележи и влиянието на съседна Румъния в българския инструментален фолклорен стил по тези земи. Добруджанските танци се отличават с настроение, свободно от скованост тяло, с участие в играта на ръцете и раменете. Играе се в умерено темпо, с прикляквания, леко наведено назад тяло.
Добруджанските игри на хора са затворени, в полукръг или в права ръченица. Мъжете играят в права редица, а когато хората са смесени те са в кръг или полукръг. Добруджанецът обича да играе и “по сами” – солово, например “ръченикът” се изпълнява групово, но като че ли от отделни солисти. По известни хора са “Сборения”, “Ръка”, “Данец, “Буенец”, “Пайдушко”, “Сей, сей боб”, “Бръсни цървул” и др.
Severniashki Folklor
Подобно на Добруджанската фолклорна област тук също музикалният фолклор представлява смесица от фолклора на другите области, поради преселването на големи групи българи преди Освобождението през 1878г.
Страхувайки се от турските разбойници, които особено при упадъка на Османската империя се увеличават значително, големи групи от българско население забягва в планините и около тях. Така населението от Дунавската равнина се насочва към Балкана.
След Освобождението хората поемат обратния път към полето, където заедно със старото, местно население тръгват и големи групи преселници от Тракия. Населението се смесва – смесват се и музикалните стилове.
Въпреки това при едно по-внимателно изследване се откриват и някои типични за северняшкия музикален бит белези – такива са например несвойствените за другите области старинни сватбарски песни или жетварски песни с оригинални провиквания.
Пирин Фолклор
Пирин планина те пленява с неустоимият си чар и непредсказуемост. Такива са и пиринските песни – постоянно изненадващи те, неподлежащи на обработка и нестихващи. Хората в Пиринския край са взели борбения си дух и необятна душевност от планината и са ги вплели в песните и танците си.
Народната песен в Пиринския край е твърде разнообразна, защото тук са ставали големи преселвания, най-вече от Драма, Сяр, Демирхисар и др. Най-обичаните песни в този край са жетварските – и “седешки” песни, като последните са свързани със седенките и задяванията на младите помежду си. Те са изключително игриви и весели песни, от които лъха остроумие и хумор.
Старите пирински песни са на типичен пирински диалект – западно българско наречие, като са съхранили изчезнали диалекти форми и звукосъчетания. В този край липсват богато орнаментираните бавни песни, а се срещат особен род по-резки извивки, които придават стегнат характер на бавните песни изпълнени с хълцания и разтрисане.
Танците на Пиринска област са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Женските танци се играят най-често на песен и то в умерено темпо. Тези хора се развиват в кръг, полукръг, права редица и поединично. Мъжките танци са в по-бързо темпо като движенията им са високи, с подскоци, притичване и пружиниране. Бавните танци са с характерни леки стъпки, остри сечения, придружени с паузи, които броят няколко такта, въртения, коленичене и навеждане на тялото. Тези движения са наситени с много чувство, мъжественост и пластика. Типично тук е “Македонското хоро” в такт 8/8
Родопски Фолклор
Родопа планина те обгръща с дебелите си сянки и магическа музика. Чуйте я!
Родопската музика е пропита с болката и мъката на най-изстрадалото българско население през годините на робството. Песните са бавни без размер, пропити с чувственост и мистичност. Пеенето в родопския край е присъщо както за мъжете така и за жените. Жените пеят полузакрито, с нежно тонообразуване, докато у мъжете преобладават ниските гласове – баритон и бас. При родопските песни липсват жетварските, тъй като на жените им е било забранено да пеят на нивата.
Най-прочуствени в родопския край са сватбарските, които са имали изключително важно място в сватбения ритуал. Музикалните инструменти, които звучат в Родопите са малко – гайда (каба), тамбура, кавал.
Родопите се огласят от типичната за този район “каба” (ниска) гайда, която има по-дълго ручило, издаващо нисък, протяжен, матов тон. В далечината се чуват и медните овчарски звънци – чанове, каращи те да забравиш за времето и измерението.
Хората на родопчани са плавни с подчертани твърди стъпки. Кляканията и колениченията съпровождат бавните родопски хора, огласяни от силни възгласи. Мъжете играят по-свободно и с широки стъпки, а жените играят в затворен кръг, като танцьорките са плътно наредени една до друга.
Тракийски Фолклор
Тракийската низина ни пленява с нейната необятност и простор. Такава е и песента в тази фолклорна област ,простираща се от Стара планина чак до бреговете на Черно море. Към тази област, от Пазарджик на изток, влизат и много селища от източните склонове на Родопите. Затова може да се каже, че това е най-голямата фолклорна област в България. Красива е народната музика на Тракия, с богат и разнообразен музикален фолклор.
От песните лъха спокойствие и красота, в мелодиите - нежността на медните й кавали. За тракийската област е характерно едногласното пеене, с богато орнаментирани бавни песни. Предимно пеят жените, като песента е открита, силна и естествена. Репертоарът от песни е много богат - от обредни до епични. Най – характерното за стила на пеене в тази фолклорна област е отпяването, което се среща във всички жанрове. Най-общо песните могат да се разделят на два типа – хороводни и обредни , и бавни - песни за трапеза и седянка.
В Тракия коледарския обичай е най-широко застъпен и песните, свързани с него са изключително поетични, разнообразни по тематика, строеж и мелодия. Тук коледарската песен е енергична, бодра, жизнерадостна.
Кавалът е неизменно свързан с тракийската песен, като много от орнаментите в бавните песни са буквално пренесени от кавалджийските мелодии. Освен “любимият” народен инструмент – кавала – в Тракия се срещат и други, типични за този край инструменти – гайда (джура – висока) и по-рядко гъдулка.
Тракийският инструментален стил е уникален по своя характер – с богато орнаментирани, бавни мелодии в развити музикални форми със специфичен музикален заряд “колена” (предложения, мелодични редици).
Танците на тракийците са весели и жизнерадостни. В отделни райони на тази област се срещат типични за други региони танци, като резултат на влияния от съседните на нея фолклорни области.
В западно тракийските райони са характерни танците, от типа на “кривите “ хора, повлияни от шопските и пиринските мелодии. Източно-тракийските хора пък са специфични в т.нар. движение - “трополи”, което се изпълнява само от мъже и е изключително със своята плавност и тържественост
Шопски Фолклор
По нрав, темперамент и език до голяма степен, както и по народните си обичаи, шопите са доста различни от тракийците. Техният музикален фолклор се различава и от този на другите заобикалящи ги области.
Шеговитият, с буен темперамент, духовит и находчив шоп е създал музикален фолклор, който отговаря на тези му качества. Той не е особено богат на емоции и мелодика, но ни впечатлява със своята находчивост и изобретателност.
Шопските песни обхващат всички жанрове – старинни, седенкарски, трапезни и особено жетварски песни, които са на един или два гласа. Най-раздвижените с богата орнаментика са речитативните шопски песни. Те са едногласни, волни, започващи с богато възклицание – подготовка за слушателя, последвано от низходящо движение. Песента завършва обикновено с подобни на началните възклицания с богата орнаментика.
Отличителен белег на стила на шопските танци е тъй нареченото “натрисане” (трептене на тялото от кръста нагоре, особено в раменете), както и остротата, с която се изпълняват движенията. Основните движения са ситни, дребни и са съсредоточени в краката, а действителните – командните движения са едри, високи, широки и в тях взема участие тялото.
Играта на шопа е лека, жива, сякаш той не стъпва на земята. Танците на шопите се придружават с мъжествено и енергично “ха-а-а”, “и-и-и” или с ръмжене, говорене, с което се подчертава някоя сложна танцова комбинация.
Шопските хора са предимно сключените, водени хора, хора на “леса”. Срещат се много и най-различни танцови комбинации: “Ситно мъжко” хоро в 2/4, “Четворно” в 7/16 ІІ вид, “Йове” в 7/16 + 11/16, “Лиле, лиле” в 9/16, “Дилмано, Дилберо” в 8/16 и др.
Едни от най-разпространените народни инструменти в Шопския край са дудука, гъдулката, гайдата и кавала.
